Коментари на: Международна среща на граждани в Хърватска, 7-20 юни, 2011г. /sites/www.danet-at-work.eu/bg/mezhdunarodna-sreshha-na-grazhdani-v-shibe/ Tue, 02 Jul 2013 09:28:55 +0000 hourly 1 http://wordpress.org/?v=3.6.1 От: Рени Колева /sites/www.danet-at-work.eu/bg/mezhdunarodna-sreshha-na-grazhdani-v-shibe/#comment-748 Рени Колева Fri, 15 Jul 2011 10:55:24 +0000 /sites/www.danet-at-work.eu/?p=519#comment-748 Хърватия – едно незабравимо преживяване

Три невероятни дни от 17 до 20 юни 2011 г. изживяха осем души от България участници в международна работна среща в град Шибеник Хърватия. По точно в курортния комплекс на Адриатическо море – Бродарица.
Този форум беше първата конференция по проекта „Данет” 2011, обобщаваща разглежданите вече теми, дискусии и срещи, свързани с целия Дунавски регион и неговото бъдеще.

Участваха:
- от РУ „Ангел Кънчев” доцент Емилия Великова един от главните координатори на проекта „Данет”- ръководител на групата, докладчик и анализатор; сътрудничката на Великова Йорданка Пенева и преводачката Милена Попова.
- от „Съюза на пенсионерите 2004” Русе – председателят Йордан Казаков , Цветанка Петрова, Веска Узунова, Иванка Новакова и Рени Колева.

Работният език на форума беше английски.Участниците бяха от Германия, Австрия, Словения, Хърватия, Румъния и България.
Главни ръководители на проекта „Данет” са германките Кармен Щаделхофер и Габриела Кьортринг.
Всяка страна беше провела четирите панелни мероприятия (дискусии):

1.Активното стареене в Европа,солидарност между поколенията;
2 Устойчивост на културното наследство/ национална и европейска идентичност;
3. Миграцията като предизвикателство/малцинствата като шанс;
4. Екология / среда.

Чрез снимки, графики, работни моменти се демонстрираше всичко онова, което е допринесло за развитието на евростратегията за Дунавския регион.
Особено ни впечатли презентиращият от Австрия Харалд Кутценбергер – Международна асоциация за Дунавски изследвания. Той говори за промяна в мисленето на хората, за правата, задълженията и достойнството. За различията между индивида и приемането на различните ситуации различно. За намаляване на напрежението с по-хуманни отношения между хората, за желание за търсене на истината,за солидарността между поколенията.
По темата „Миграцията като предизвикателство/малцинствата като шанс” засегна въпросите за оценяване и приемане на различията в регионалните традиции и културно наследство.
Оригинално беше изказването по последния панел „Екология” – опазване на околна среда, ресурси, селскостопанско производство, намаляване производството на атомна енергия.

В подобна светлина протекоха презентациите и на всички останали страни.

Нашият координатор доц. Емилия Великова беше подготвила богат материал – текст, графики, снимки по всички панелни дискусии, чрез който отрази огромната работа свършена от нея и участниците в работните срещи.
Не пропусна да отбележи и сайта на СП-2004.

Извън тия работни моменти, във времето на отдих и кафе-паузи се създаваха контакти между участниците, преодолели езиковата бариера.
Разговорите между словенци, хървати и българи бяха без преводач.

Тук е мястото да кажа и похваля домакините – организатори от Хърватска. Бяха перфектни!
А Харолд и Габи Кутценбергер от Австрия просто си говореха на чист български език.
Пък на немски и румънски беше толкова лесно да кажеш „добро утро” и „приятно ми е”…
И сега е време да разкажа за работните игри. Те започнаха с тъй наречената „мозъчна атака”.
Предоставени ни бяха материали – флумастери, гланцова хартия, лепила, бои, картони, стативи. Разделени бяхме на 4 групи. Във всяка група – по един-двама участника от всички страни – интернационална група.
За определено време чрез рисуване, лепене на снимки, картини и други трябваше да представим някаква идея – за спорт, за отдих, за работа, за строене на мостове към бъдещето, за изпращане на младото поколение, яхнало магарето, по пътя към чужбина…
Голяма веселба падна. Имаше чудати хрумвания!
Точно тук беше и уловката – участвайки в това- показваш бързи рефлекси, мислене, внезапни идеи.
Подробно описание на това, каква е идеята на сътвореното и оценяването стана на другия ден.

А вечерта…о, вечерта беше паметна за българската група. В същност българската група навсякъде се представяше блестящо.
Обявена беше вечер на „изложенията” и подаръците.
Елате ни вижте!
Не ни стигнаха две маси – на едната разположихме ръчно изплетени красиви ръкоделия- покривчици (мильота), якички, терлички . Ах, тези терлички – що кандидати се появиха, а между тях пирографирани мускалчета розово масло, диплянки и брошури от забележителности от България .
На втората маса – кулинария – баница, ябълков сладкиш, мезета, вино, ракия…
Всичко това е надлежно документирано на фотоси. Да се знае „ И ний сме дали нещо на света…”

И сега кулминацията. Три от нашите жени Цветанка, Веска и Иванка се облякоха в национални носии. Три красиви, засмени Българки с погача на „месал” и шарена сол, бавно пристъпяха с народна песен на уста към събраното множество.
Първо избухнаха ръкоплясканията! После всеки грабна фотоапарата и защрака срещу Българките – като пред Холивудски звезди по червения килим…
Всеки искаше да се докосне до нашите момичета, да се фотографира с тях!

Дълго след тези емоции не можахме да заспим

И дойде последната вечер. Имаше изненада от домакините.Тия домакини!!!
Вечерята бе морска – риба и миди в промишлени количества, придружена от изпълнения на забавни шлагери от един мъжки квартет наподобяващ мексиканските мариачи. Те пееха божествено!

И накрая- пак изненада- импровизиран концерт от всяка държава. И докато другите се мъчеха да скалъпят някакво речитативно, фалшиво и забавно пеене – ние, всичките сме певици- като им тръснахме една патриотична песен, двугласно изпълнение „Питат ли ме де зората…”
Но и тия, които не могат да пеят бяха много забавни – докарваха го от ръце и физиономии и страшно забавляваха публиката.

Тази вечер бе размяна на имена, адреси, е-мейли. Имена като Душана, Божена, Ивана, Габи, Харолд, Алеш, Адреану и много други се произнасяха с приятелска нотка в гласа.

На другия ден сбогуване:”Goodbye”, “La revedere”, Auf wiedersehen” “Zbogom”…
И поехме обратния път. Шибеник е на 400 км от Загреб с автобус. От там по летищата Загреб – последна обща снимка – Виена – Букурещ.

И ето, че се завърнахме от Хърватия.
Сега осмисляме преживяното, казаното, показаното и се питаме „Къде сме ние?”

Рени Колева

]]>