§1. МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ХЪРВАТСКА
1.1. Програма на международната конференция
От 17 до 20 юни 2011, 48 участници, възрастни граждани и координатори, изследователи и политици от Австрия, България, Хърватска, Германия, Румъния и Словения се срещнаха в ЛЕКА, центъра за обучение на университета за образоване на хора от третата възраст в Бродарица, Хърватска, за да отчетат резултатите от провеждането на четирите национални панелни дискусии и да идентифицират общи проблеми от наднационална значимост.
Участниците от България бяха:
- доц. д-р Емилия Великова, ст. преподавател Милена Попова, инж. Йорданка Пенева от Русенски университет “А. Кънчев”;
- инж. Йордан Казаков, г-жа Цветанка Петрова, г-жа Рени Колева, г-жа Веска Узунова, г-жа Иванка Новакова от Съюз на пенсионерите’2004, секция – Русе.
Конференцията създаде възможност за:
- взаимно опознаване;
- насърчаване на връзките и обмена между възрастните граждани;
- формиране на основа за продължаваща дискусия в мрежата на проекта.
Срещата в Хърватска създаде още условия за представяне на резултатите от обучението чрез участие на представители от всяка държава-партньор в:
- малки работни дискусионни групи за обсъждане на темите от панелните дискусии на проекта;
- образователна игра за представяне на обединена Европа и Дунавския регион;
- международна вечер за представяне на храните, песните, танците, ръкоделията в Дунавския регион.
Участниците трябваше да вложат своите знания и умения, овладени в националните панелни дискусии, за да представят възможни решения на въпросите, разгледани от проекта: активно стареене, идентичност, миграция, екология, околна среда.
1.2. Резултати на работната група „Активно стареене”
Ръководител: Душана Финдейсен
Тя докладва следните резултати.
Основен въпрос
В работната група „Активно стареене” беше формулирано понятие за активно стареене и беше представена същността на Европейската политика по темата. Важният дискусионен въпрос беше дали, ако работим по-дълго, както се планира в новите национални пенсионни реформи и в Европейската политика, това е нещо добро, както от лична, така и от социална гледни точки, или не.
Участниците се съгласиха, че времената са се променили и ситуацията е съвсем различна от тази по времето на Отто Бисмарк, когато средната продължителност на живота е била 63 години, а възрастта за пенсиониране е била фиксирана на 65 години. В наши дни, в някои държави се случва хора да бъдат пенсионери в продължение на 50 години. От социална гледна точка да се работи по-дълго е добро решение, но това не е в сила за всички държави. В страни, в които безработицата при младите хора е ниска, такава политика би предизвикала сериозно социално напрежение.
В някои европейски страни възрастта за пенсиониране не е задължителна, но да се работи по-дълго е културно неприемливо, неетично, „срамно”.
Ако е нужно въвеждане на политика за по-голяма продължителност на трудовия стаж, то тогава е необходима голяма обществена пропагандна кампания, тъй като социалните и културните промени трябва да се предизвикват. Националните реформи и закони в тази област трябва да се придружават с допълнителни мерки за осигуряване на възрастните хора, които да ги защитават от натиск от страна на пазара на труда, от дългосрочни затруднения или от ликвидиране на социалните им помощи. Например, малък е шанса на възрастните хора да намерят работа на трудовия пазар, ако се окаже, че работят във фирми в ликвидация. В този случай, те трябва да прекарат последните си години, като изразходват спестени средства. И възрастните и младите хора трябва да се насърчават да имат спестявания.
По същество, всеки трябва да бъде свободен да избира дали да работи по-дълго или да се пенсионира.
Интересно би било да се изследват условията и мотивите на възрастните хора да продължават да работят.
Българските представители в групата предложиха възможност за едновременно пенсиониране на семейните двойки.
Лични приоритети на възрастните
Участниците в панела бяха разделени на още по-малки групи – по двама, трима. Те трябваше да определят преоритетите си в по-късен етап от живота си.
Резултатите показаха, че повечето хора посочват здравословното остаряване като основен преоритет, последвано от личносното израстване и накрая, участие в социални ангажименти. Социалните ангажименти са по-малко предпочитани поради една много проста причина: обществото не е привикнало да използва активните възрастни хора.
Необходими са промени във всички поколения и в отношенията между тях чрез възпитание, публични кампании и др.
1.3. Резултати на работната група „Идентичност”
Ръководител: Александру Струнга
Той докладва.
Участниците дискутираха устойчивостта на културното наследство и националната и Европейска идентичност.
Първа част на дискусията
Първата част на дискусията беше фокусирана върху въпроса: Кои са ценностите, които са център на Европейската идентичност от гледна точка на отношения между поколенията.
Всички участници бяха на мнение, че съществуват изконни ценности, които са заложени в сърцевината на Европейската цивилизация: гръцката култура, римското право и християнството. Също така хуманизма, демокрацията и универсалните човешки права формират най-съществената част на нашите общества. В процеса на глобализация обаче, съществува риск младите поколения да игнорират (понякога да забравят) богатото културно местно, регионално и национално наследство. И тук е една от най-важните роли, които възрастните хора имат в Европейското общество: да изграждат мост между миналото, настоящето и бъдещето, да помагат на младите (но също така и на други хора, например, на емигрантите) да изучават и да не прекъсват връзките си с тези ценности, чрез което се изгражда идентичността. Тази роля е особена важност, особенно в Централна и Източна Европа, където много хора емигрират.
Участниците бяха съгласни, че много важен проблем за възрастните хора е признаването на тяхната Европейска (Дунавска) идентичност:
- как ще градим мост между възрастните хора, пръснати по цяла Европа;
- как можем да създаваме взаимодействие между културите, които понякога са относително различни (например, Източна Европа по отношение на Западна Европа).
Участниците отбелязаха, че новите средства за осведомяване и Интернет ще бъдат главният стимул за създаването на културна общност с обща основа за възрастните хора. В този контекст, Дунавския регион, е от особената значимост, като един разрез на населението, културите и ценностите, които помагат за формирането на регионална и Европейска идентичност. Река Дунав може да бъде перфектният пример за разбиране на това сътрудничество, при което се споделят подобни традиции, обичаи, езици, което илюстрира принадлежността ни към едно велико семейство – Европейското.
Втора част на дискусията
В тази част на дискусията бяха анализирани икономическите проблеми на нашите общества и тяхното влияние въху възрастните хора и върху културата. Очевидно е, че финансовите затруднения и ниското качество на живот, които са част от живота на някои групи от хора, като например, ромски общности и емигранти, могат да създадат големи различия между Европейските пенсионери. По-голямото нарастване на броя възрастни хора по отношение на цялото население може да създаде натиск върху текущата икономическа обстанова (например, върху съдържанието и функциониренаето на пенсионните системи). Участниците в дискусията се насочиха към търсене на решения за трансформиране на тези очевидни препятствия във възможности за по-нататъшно развитие. Те стигнаха до извода, че обучението на възрастните хора може да въздейства с помощта на новите медии, но само в Европейски (наднационален и регионален) културен контекст и в обстановка на комуникация между поколенията. Трябва възрастните хора да се включат в гражданското общество така, че гласът им да бъде чут от лидерите на общностите.
Трета част на дискусията
Участниците се опитаха да идентифицират конкретни идеи в контекста на Дунавската стратегия с цел представянето им на международната заключителна конференция на проекта ДАНЕТ, и по специално, за Европейските парламентаристи, които ще срещнем там. Решенията на групата са:
- създаване на система за мобилност за възрастните хора, които живеят в Дунавския регион;
- разработване на наднационални проекти и конкурси за възрастни от Дунавския регион, а също така учердяване на съответни награди, например, за Дунавски поет, композитор, музикант, писател, актьор, учен и т.н.;
- развиване на голяма мрежа от публични и частни институции в Дунавския регион с цел подпомагане на активното включване на възрастните в своите общности и в разработването на наднационални проекти за обучение на възрастни – има нужда от солидно взаимодействие във виртуалното пространство, като например, уеб сайт или социална мрежи на възрастните хора от Дунавското пространство;
- осъществяване на регионални и местни инициативи за подпомагане на възрастните хора за справяне с финансовите затруднения;
- включване на университетите в процеса на обучение на възрастни хора;
- създаване на Дунавски (или пък виртуален) университет за хора от третата възраст, чрез който да се осъществят контакти и споделят ценности;
- разработване на стратегия за обучение за възрастни хора от Дунавския регион.
1.4. Резултати на работната група „Миграция”
Ръководител на групата: Ясна Кюрин
Тя докладва следното.
Миграцията постоянно придружава развитието на държавата. Ефектът може да бъде положителен, но също така и негативен. Положителният ефект трябва да се ускорява. Негативният може да се подтиска чрез различни мерки, които да се прилагат от държавата, от една страна и от неправителтвените организации, от друга страна, както и с помощта на гражданите.
С цел редуциране на емиграцията, например, емиграцията на професионалисти, експерти и млади хора, всяка държава трябва преди всичко да създаде условия, които да намалят потребността на гражданите да емигрират в други държави. Мерките включват, първо, ускоряване на икономическото развитие и увеличаване на работните места, след това, създаване на условия за собствена реализация, за балансиране на регионалното развитие, например за децентрализиране на икономическата и социалната активност и др.
С цел стимулиране на интеграцията, държавата трябва да създава благоприятни условия за изучаване на месния език и за професионално развитие. Трябва, също така, да се въведе пробен период за вземане на окончателно решение за постоянно пребиваване.
Неправителственните организации също имат важна роля в контекста на миграцията. Те трябва:
- да подкрепят и насърчават, както и да ускорят междукултурните отношения, като важен инструмент за хармонизация на общностите;
- да влияят върху процесите на вземане на решения в областта на миграционната политика;
- да стимулират сътрудничеството между религиозните общности;
- да организират дейности в областта на културата и изкуствата с цел овладяване на знания за другите етнически малцинства.
За намаляване на нежеланата емиграция всеки гражданин трябва:
- внимателно да вземе решение за напускане на своята родина;
- да работи за нарастване на нивото на толерантност относно текущите проблеми в страната;
- да се информира относно условията на живот в страната, в която иска да емигрира, като жизнени разходи, историческа и културна среда, законодателство, и по специално, законите за чужденците;
- да изучи официалния език на избраната страна.
С цел интегриране на емигрантите, гражданите на приемащата държава трябва да преодолеят стереотипите и предразсъдъците, да приемат различията, като форма на обогатяване, а не като причина за дистанциране.
1.5. Резултати на работната група „Околна среда”
Ръководител: Харалд Кутценбергер
Той докладва следното.
Екологично обучение и съзнание:
- включване на възрастното поколение, например в, публични отворени университети;
- международен обмен и сътрудничество за обучение на възрастни хора от Дунавския регион;
- повишаване ролята на методите в екологичното обучение.
Комуникация между поколенията
Всяко младо поколение трябва да бъде разумно по отношение на опазване на природата:
- възрастните да подкрепят младите за формиране на уважение към природата, като например, организират съвместни разходки или екскурзии, за да се покаже красотата на региона;
- предаване от възрастните на младите на ноу-хау и на знания за местната природа и за промяната на околна среда;
- представяне на риска от опасните технологии, например, технологиите, използвани за производство на атомна енергия или за създаване на генно модифицирани организими и др.
Да ставаме активни на местно ниво
Възрастните трябва да влагат своя опит на местно ниво като:
- участват в екологични проекти;
- се включват в разработването на закони и предлагането на политически решения;
- анализират потребностите на местната среда и ги адаптират от гледна точка на опазнване на околната среда.
Приложение на устойчивото развитие в публичния живот
Възрасното поколение очаква ясни перспективи и поети отговорности от страна на гражданите и държавата по отношение на природосъобразно и сигурно бъдеще за децата и внуците, изразени в:
- последователно гарантиране на публичната собственост на водните ресурси;
- осъзнаване ограничеността на природните ресурси;
- развитие на хидроенергетиката чрез иновативни инженерни решения (например, помпено акумулиращи централи), които имат малък отрицателен ефект върху екосистемата, а не изграждане на огромни шлюзови конструкции по река Дунав и притоците му, които са със силно негативно влияние върху климата и екосистемата;
- постепенно редуциране на ядрените мощности в целия Дунавски регион до 20 години и заместването им с възобновяеми енергийни източници (слънчеви, вятърни, водни, биомаса……);
- без злоупотреби в Югоизточна Европа, подобно на текущото нарастване на енергията, използвана в страните от Централна Европа;
- установяване на актуални оценки за въздействие върху околната среда;
- осъществяване на по-гъвкав и иновативен път на развитие на обществения транспорт в регионите, чрез повишаван на качеството при ефективни разходи и др.
Ускоряване на естествените и регионални производства на храни
В предстоящата програма за обща селскостопанска политика на Дунавския регион трябва да бъдат приоритетни следните аспекти:
- регионалните здравословни храни трябва да бъдат основата на здравословен и природосъобразен начин на живот – да се повишава нивото на информираност на консуматорите за сезонните промени и наличността на продуктите;
- честната търговия да бъде минималния стандарт за извън-регионалните продукти;
- децентрализираната продукция в по-малките селскостопански структури в Европа води до намаляване на ползваемостта на транспорта, което определя необходимостта от интегриране на екологични модели в производството и в развитието на фермите, като фактор в системите за подкрепа на общата селскостопанска политика;
- осигуряване на системи за децентрализирано селскостопанско производство;
- да се дефинира като неприемливо производството на генно-модифицирани организми.
1.6. Резултати от образователната игра
Представители на партньорите участваха в образователна игра, базирана на метода «мозъчна атака» за генериране на идеи и за разработване на презeнтации върху обединена Европа и Дунавския регион.
Участниците имаха много чудати идеи, например, изпращане на младото поколение, яхнало магаре, по пътя към чужбина.
Основната цел беше – чрез работата в екип да се представят знания и умения на обучаемите, овладени по време на обучението.
На вечерта на партньорите участниците представиха танци, песни, сувенири, кулинарни изделия. Българския екип представи още национални носии и ръкоделия.
Участниците от другите държави бяха възхитени от активността и уменията на членовете на българската делегация.
Резултатите са представени чрез снимки.
Много снимки на конференцията са представени от Адриан Банку
Изводи и размисли след първата международна
работна среща с българско участие по проекта «Данет» 2011
в гр. Шибеник, Хърватска
Цветанка Петрова
След проведените четири панелни дискусии по проекта „Данет”
1. Активното стареене в Европа, солидарност между поколенията;
2. Устойчивост на културното наследство/национална и европейска идентичност
3. Миграцията като предизвикателство/малцинствата като шанс
4. Екология/средаидентичност;
се състоя първата международна работна среща с българско участие, обобщаваща резултатите от разгледаните теми, във всяка една страна от Дунавския регион.
Българската работна група, взела участие в проведените разговори и дискусии с другите пет делегации от Германия, Австрия, Словения, Хърватска и Румъния, отдавна работещи по тези направления, се завърна от Хърватска с натрупан богат опит.
Сега трябва да направим съответни изводи и да обогатим практическата си дейност с нови идеи, подходи, методи и форми на работа с хората и в клубовете.
Какво научихме по отделните направления?
І. Активното стареене – изходни принципи:
«Докато сме живи – да се учим и докато се учим – живеем»; и «Изучаване потребностите и интересите на хората – необходима предпоставка за нашата работа»
Тук можем да черпим опит от дейността на университетите за възрастни хора в Германия, Словения, Хърватия и Румъния, където са организирани групи за изучаване на чужди езици, за компютърна грамотност, за изкуство, по астрономия, религия, музика, древни цивилизации, психология, йога,
Оздравителна гимнастика и други.
Освен това възрастни хора изнасят лекции, работят в музеи, организират различни изложби, срещат се с известни личности, разговорят с млади хора по различни проблеми (даже и за любовта), участват в концерти на ученици и студенти за възрастни хора и инвалиди и др.п. Организират се дневни центрове за обучение и забавление. А в Хърватска се излъчва специално предаване по телевизията и радиото.
ІІ. «Устойчивост на културното наследство/национална и европейска
Как чрез културата, езика и религията, в условията на европейска интеграция, да запазим своята идентичност? решаването на тези проблеми да се изхожда от
Има три идентичности – лична, национална и европейска, а от тук и различни
нива на поставянето на проблемите.
Няма по-ефективно средство от културата и изкуството за мост между националностите и поколенията! (Например Германия организира Международен Дунавски фестивал – отчита се необходимостта от обмен на информация с обикновените хора).
ІІІ. Миграцията като предизвикателство/малцинствата като шанс.
Какви са изводите от дискусията във Ветово ?
Миграцията е важен проблем за всяка страна, но е тъжна тема, особено за
възрастните хора – по понятни причини.
На личностно ниво – необходимост да разговаряме с нашите деца и внуци да не напускат България, а на заминаващите да помогнем (в Германия, Хърватия и Словения на емигрантите се предоставя богата информация за съответната страна).
На местно ниво – контакти с общинските ръководства за осигуряване на необходимите условия за реализация за младите, насърчаване на местното производство, работа по европейски програми и др.
На заселилите се чужди граждани – оказване помощ за изучаване на езика,
за по-бърза адаптация, осъществяване на взаимно културно-историческо обогатяване.
В Хърватия българската група направи предложение – да се организира „Дом на отворени врати” – при гостуване на граждани от страните, участващи в проекта „Данет”, да се приемат в домовете на приемащата страна.
Етническата и верска толерантност се формира още в най-ранна възраст. Целодневна Детска Градина Ветово работи по европейска програма „Единни в различията”. По тези проблеми се работи и в училището, читалището,
както и в пенсионните клубове. А чрез включване на представители от всички
етноси в Общинския съвет «СП-2004»и организирането на съвместни мероприятия, се осъществява пряка, ефективна интеграция.
ІV. Екология / среда
След поднесената богата информация и организираната дискусия в
с. Табачка, се откроиха следните проблеми:
Да намерим своето място в предотвратяване замърсяването на природата, унищожаване на защитените от закона растителни и животински видове, както и събирането и използването на отпадъците.
На личностно ниво – можем да разговаряме по тези въпроси с нашите деца, за формиране чувство на отговорност и определени навици, както и организиране на съвместни акции.
На местно ниво – осигуряване необходимата информация за национално и европейско законодателство за опазване околната среда, за защитените растителни и животински видове, както и за управление на отпадъците / в пенсионни клубове и групи/.
Ангажиране местната власт в организиране съвместни мероприятия по залесяването и почистването на града. / Подкрепа на инициативата на БТВ –„Да изчистим града в един ден”/. Обединяване усилията също и за събирането и използването на отпадъците.
На срещата в Хърватска възникна предложение с цел опазване на водите – те да бъдат обществена собственост – особено минералните води. Това предложение да се внесе в Европарламента и животински видове, както и събирането и използването на отпадъците;
« На възрастните хора да се гледа като на ценен човешки капитал» – цитат на г-жа Кармен Щаделхофер – Германия.
Цветанка Петрова
Председател на Общински съвет «СП 2004» Ветово
Член на Областен съвет на „СП-2004”
Хърватия – едно незабравимо преживяване
Рени Колева
Три невероятни дни от 17 до 20 юни 2011 г. изживяха осем души от България участници в международна работна среща в град Шибеник Хърватия. По точно в курортния комплекс на Адриатическо море – Бродарица.
Този форум беше първата конференция по проекта „Данет” 2011, обобщаваща разглежданите вече теми, дискусии и срещи, свързани с целия Дунавски регион и неговото бъдеще.
Участваха:
- от РУ „Ангел Кънчев” доцент Емилия Великова един от главните координатори на проекта „Данет”- ръководител на групата, докладчик и анализатор; сътрудничката на Великова Йорданка Пенева и преводачката Милена Попова.
- от „Съюза на пенсионерите 2004” Русе – председателят Йордан Казаков , Цветанка Петрова, Веска Узунова, Иванка Новакова и Рени Колева.
Работният език на форума беше английски.Участниците бяха от Германия, Австрия, Словения, Хърватия, Румъния и България.
Главни ръководители на проекта „Данет” са германките Кармен Щаделхофер и Габриела Кьортринг.
Всяка страна беше провела четирите панелни мероприятия (дискусии):
1. Активното стареене в Европа, солидарност между поколенията;
2. Устойчивост на културното наследство/ национална и европейска идентичност;
3. Миграцията като предизвикателство/интеграцията като шанс;
4. Екология / среда.
И се заредиха презентация след презентация.
Чрез снимки, графики, работни моменти се демонстрираше всичко онова, което е допринесло за развитието на евростратегията за Дунавския регион.
Особено ни впечатли презентиращият от Австрия Харалд Кутценбергер – Международна асоциация за Дунавски изследвания. Той говори за промяна в мисленето на хората, за правата, задълженията и достойнството. За различията между индивида и приемането на различните ситуации различно. За намаляване на напрежението с по-хуманни отношения между хората, за желание за търсене на истината,за солидарността между поколенията.
По темата „Миграцията като предизвикателство/малцинствата като шанс” засегна въпросите за оценяване и приемане на различията в регионалните традиции и културно наследство.
Оригинално беше изказването по последния панел „Екология” - опазване на околна среда, ресурси, селскостопанско производство, намаляване производството на атомна енергия.
В подобна светлина протекоха презентациите и на всички останали страни.
Нашият координатор доц. Емилия Великова беше подготвила богат материал – текст, графики, снимки по всички панелни дискусии, чрез който отрази огромната работа, свършена от нея и участниците в работните срещи.
Не пропусна да отбележи и сайта на СП-2004.
Извън тия работни моменти, във времето на отдих и кафе-паузи се създаваха контакти между участниците, преодолели езиковата бариера.
Разговорите между словенци, хървати и българи бяха без преводач.
Тук е мястото да кажа и похваля домакините - организатори от Хърватска. Бяха перфектни!
А Харолд и Габи Кутценбергер от Австрия просто си говореха на чист български език.
Пък на немски и румънски беше толкова лесно да кажеш „добро утро” и „приятно ми е”…
В кратките следобедни часове правихме разходки край красивото Адриатическо море, което беше толкова тихо, че почти не се чуваше плацикането му на брега.
Бистро, прозрачно, но… без пясък.Това не попречи на университетското тяло да си направи морската баня… Огромните цъфнали Зокуми, надвесени от всеки двор ни послужиха за фон на доста прекрасни фотоси.
И сега е време да разкажа за работните игри. Те започнаха с тъй наречената „мозъчна атака”.
Предоставени ни бяха материали – флумастери, гланцова хартия, лепила, бои, картони, стативи. Разделени бяхме на 4 групи. Във всяка група – по един-двама участника от всички страни – интернационална група.
За определено време чрез рисуване, лепене на снимки, картини и други трябваше да представим някаква идея – за спорт, за отдих, за работа, за строене на мостове към бъдещето, за изпращане на младото поколение, яхнало магарето, по пътя към чужбина…
Голяма веселба падна. Имаше чудати хрумвания!
Точно тук беше и уловката – участвайки в това- показваш бързи рефлекси, мислене, внезапни идеи.
Подробно описание на това, каква е идеята на сътвореното и оценяването стана на другия ден.
А вечерта…о, вечерта беше паметна за българската група. В същност българската група навсякъде се представяше блестящо.
Обявена беше вечер на „изложенията” и подаръците.
Елате ни вижте!
Не ни стигнаха две маси – на едната разположихме ръчно изплетени красиви ръкоделия- покривчици (мильота), якички, терлички . Ах, тези терлички – що кандидати се появиха, а между тях пирографирани мускалчета розово масло, диплянки и брошури от забележителности от България .
На втората маса – кулинария – баница, ябълков сладкиш, мезета, вино, ракия…
Всичко това е надлежно документирано на фотоси. Да се знае „ И ний сме дали нещо на света…”
И сега кулминацията. Три от нашите жени Цветанка, Веска и Иванка се облякоха в национални носии. Три красиви, засмени Българки с погача на „месал” и шарена сол, бавно пристъпяха с народна песен на уста към събраното множество.
Първо избухнаха ръкоплясканията! После всеки грабна фотоапарата и защрака срещу Българките – като пред Холивудски звезди по червения килим…
Всеки искаше да се докосне до нашите момичета, да се фотографира с тях!
Вечерта изцяло беше наша! Българска! След това следваха танци – и Иванка обра лаврите!
Дълго след тези емоции не можахме да заспим.
На другата сутрин оценяване на постерите и разходка в град Шибеник.
Тук разгледахме катедралата Св.Яков – една от най-красивите в Далмация. Строена в период от 105 години-1431-1536 г. Изградена изцяло от камък и използвана уникална техника за изграждане на свод и купол без спойващи материали. Дело е на трима архитекти, ръководили строежа един след друг- Франческо ди Джакомо, Георгиус Матей Далматикус и Николо ди Джовани Фиорентино. Каменната украса и забележителния фриз със 71 скулптирани лица на мъже, жени и деца говорят за готика и ренесанс и силния обмен между Италия, Далмация и Тоскана в областта на монументалните изкуства.
Посетихме и още красиви места.
И дойде последната вечер. Имаше изненада от домакините. Тия домакини!!!
Вечерята бе морска – риба и миди в промишлени количества, придружена от изпълнения на забавни шлагери от един мъжки квартет, наподобяващ мексиканските мариачи. Те пееха божествено!
И накрая- пак изненада- импровизиран концерт от всяка държава. И докато другите се мъчеха да скалъпят някакво речитативно, фалшиво и забавно пеене – ние, всичките сме певици- като им тръснахме една патриотична песен, двугласно изпълнение „Питат ли ме де зората…”
Пак обрахме лаврите!
Но и тия, които не могат да пеят бяха много забавни – докарваха го от ръце и физиономии и страшно забавляваха публиката.
Тази вечер бе размяна на имена, адреси, е-мейли. Имена като Душана, Божена, Ивана, Габи, Харолд, Алеш, Адреану и много други се произнасяха с приятелска нотка в гласа.
На другия ден сбогуване: ”Goodbye”, “La revedere”, Auf wiedersehen” “Zbogom”…
И поехме обратния път. Шибеник е на 400 км от Загреб с автобус. От там по летищата Загреб – последна обща снимка – Виена – Букурещ.
И ето, че се завърнахме от Хърватия.
Сега осмисляме преживяното, казаното, показаното и се питаме „Къде сме ние?”
Рени Колева
Рени Колева по
