Дата на провеждане:  29 април, 2011г., гр. ВЕТОВО

• Концентриране върху миграцията в среден мащаб (Дунавски регион).
• Осъзнаване, че миграцията е възможност за решаване на проблемите.
• Пенсионерите (от малцинствата) като мост между малцинствата.
• Религията като преграда между малцинствата.
• Въпросите, свързани със старите имигранти; интегриране на новите имигранти.
• Как може да се изгради добро взаимодействие между различните културни общности?
• Какви дейности биха били полезни, за да живеем добре заедно?
• Ползата от комбинацията – опит и знания.
• Миграция в собствената държава – селски/градски райони.
• Терминът “minderheit “/малцинство” и др.
• Икономическа миграция – в държавата и извън нея.

П Р О Г Р А М А

Дискусията се провежда по програмата „Европа за гражданите”, проект DANET

ОРГАНИЗАТОРИ

РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ  „А. КЪНЧЕВ”:

доц. д-р НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ,зам. ректор на РУ „А. Кънчев”

доц. д-р ЕМИЛИЯ ВЕЛИКОВА, зам. декан на Факултет „Природни науки и образование”

„СЪЮЗ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ 2004”, СЕКЦИЯ – РУСЕ: г-н ЙОРДАН КАЗАКОВ, председател

ОБЛАСТЕН СЪВЕТ НА СП – 2004, гр. РУСЕ

ОБЩИНСКИ  СЪВЕТ НА СП - 2004, гр. ВЕТОВО

ТЕХНИЧЕСКИ ОРГАНИЗАТОР

Център за Информационно и Компютърно обслужване РУ „А. Кънчев”

доц. д-р инж. Мирослав Михайлов, Директор

ОФИЦИАЛНИ ГОСТИ

-  членове на Областния съвет на СП-2004

- председатели на Общински съвети на СП-2004

- активисти на СП-2004

- д-р РЕЙХАН  КАБИЛ – кмет на Община Ветово

- служители на Община Ветово

- директор на СОУ „Васил Левски”, гр. Ветово

- директор на ДГ „Щастливо детство”, гр. Ветово

- председател на читалище „Н.Вапцаров”, гр. Ветово

- духовници от Християнското и Мюсюлманското вероизповедания

- журналисти

ДОКЛАДИ 10,30-11,30

ОБОБЩЕНИЕ НА ДИСКУСИЯТА от Гинка КРУМОВА

Най-хубавото се вижда само със сърцето  /Екзюпери/

Председателят на Съюза на пенсионерите’2004-Русе г-н ЙОРДАН КАЗАКОВ, открива ТРЕТАТА ПАНЕЛНА ДИСКУСИЯ „МИГРАЦИЯТА КАТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО, ИНТЕГРАЦИЯТА,  КАТО ШАНС” в град Ветово с участието на членове НА Областния и Общинския съвети на СП – 2004,  представители на Община Вятово, а също и  духовници от Християнското и Мюсолманско вероизповедания.

Форумът е панел от европейския проект ”Дунавска работна мрежа в действие” (ДАНЕТ) – уникален  с целите си за  обучение на възрастните хора в европейските страни. Проектът ДАНЕТ се реализира по програмата  «Европа на гражданите” с партньори – университети, институции и организации от България, Германия, Австрия, Хърватска, Румъния, Словения. Български участници са Русенският университет с координатор доц. д-р Николай Михайлов и доц.Емилия Великова и „Съюзът на пансионерите 2004-Русе” с председател и координатор г-н Йордан Казаков. Идеята за проекта е на Кармен Щаделхофер от Университета в Улм, Германия. Целта на проекта „ДАНЕТ“е чрез нови форми на учене (като езикова и компютърна грамотност, комуникативни и екологични и др. проекти,  отваряне към знания и практики) да се подобри социалното въздействие на възрастните хора за просперитета на Дунавския регион и приобщаването  към ценностите на европейските страни.

Настоящата трета дискусия в град Ветово  на тема „МИГРАЦИЯТА КАТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО/ИНТЕГРАЦИЯТА КАТО ШАНС” по програмата “Европа на гражданите” е инициирана като диалог между Русенският университет, СП”2004 -Русе и представители на Ветовската община с участието на  експерти по въпроси, свързани с миграцията и интеграцията.

Лектори с основни доклади на форума са:

~ Доц. д-р Любомир Златев от Катедра ”Педагогика, психология и история”, Факултет „Природни науки и образование” при РУ ”А.Кънчев”, Русе. Той запознава участниците със същността и  проблемите на вътрешната и външна  миграция; с новата национална стратегия за миграцията и социалния аспект на емигрантството.

~ д-р Рейхан Кабил – кмет на Община Ветово,  коментира миграцията в Община Ветово като устойчив процес, повлиян от уникалността на мултиетническата среда и характерните  знаци на живот – съхраняване на традициите, отвореността към наука, изучаване на  езици и религиозна толератност. Тази дискусия е мост за бъдещи контакти, така необходими на специфичното младо и възрастно население.

~ г-жа Вяра Косева, етнограф – запознава вещо присъстващите с етнографските особености на района и свързаните с тях аспекти на миграцията.

~ г-н Станчо Станчев от Съюза на Пенсионерите-2004, секция – Русе коментира оригинално  проблема за „Миграцията, семейството и личните имена”. Той инициира провеждането на  две анкети, свързани тематично с Третата панелна дискусия с акцент за миграцията и възрастните хора, и децата…

В дискусията вземат участие учители и общественици от град Ветово, които споделят с пенсионерите, че прилагането на представения модел за взаимопомощ, толерантност и сътрудничество е гаранция за изграждането на конструктивни взаимоотношения в училищна среда и ще подготви учениците за общуване в една по-голяма глобална общност. Риторичният въпрос „Път към успеха ли е миграцията или бягство” преминава естествено в отговор на въпросите за европейската миграционна политика и за интеграцията на различните етноси тук  и вън от България…

Представители на местното  мултиетническо общество изразяват становище, че проблемът с малцинствата е чисто социален, а не политически, както го определят някои политици. В град Ветово българи, цигани, турци, татари съжителстват заедно, отнасят се с уважение и толерантност, разбират се и си помагат. Твърдят, че въпреки кризата, Ветово е добро място за живеене и за творчество. Емоционален и документален свидетел е видеостената, където се прожектират видеозаписи на традиционни състави към Читалището и изпълнението от  поети–роми на лични творби, посветени на Бъгария.

Най-същественото е невидимо за очите  /Екзюпери/

Възрастните хора от СП-2004 са сетивни, емоционални и мъдри,  и възприемат презентациите на Ветовските културни практики като мост към проекта. Те виждат с очите си как поредното  сътрудничество действа. Създават се условия за активно участие в обществения живот и за  промяна, макар и малка, на заобикалящата ги среда. Такава е и  целта на проекта:да съзидават, да учат цял живот,  да се научат да съжителстват заедно, да се отнасят с уважение, разбиране и толерантност към различията.

Дискусията създава усещане у участниците за подпомогне на многообразието от културни етнически  практики, които съществуват във ветовската община.

„Различни, но заедно”- призовават духовниците от Християнското и Мюсолманско вероизповедание – Отец Илия и Ходжа Исмаил. Седнали един до друг на дискусията,  те говорят за уникалността на верската етническа толератност към различията. във Ветово. Тук има само едно богатство, казват духовните лица и то е общуването между хората. Във  Ветово има една църква и четири джамии, но хората знаят, че за да живеят добре, означава да направят добрия избор и да уважават избора на другия до себе си.

Модераторът г-н Йордан Казаков оценява положително дискусията. Има какво още да се каже за миграцията, сигурността и правата на възрастните хора, за европейските стандарти и политиката на България, за новите предизвикателства на обратната имиграция…Но дискусиите продължават… Предстои още една панелна дискусия на тема „ Екология и околна среда”, а след това и международна конференция в Хърватия.  Проектът ще завърши със заключителна конференция в гр. Страсбург, Франция,в която ще участват политици от Европейски институции и която ще се предава директно по Интернет. Пред Европейската комисия ще се отчетат  резултатите от проекта и ще се насърчи продължаването на конструктивния диалог между институциите и възрастните граждани на Дунавския регион, респективно от град Русе.

Гинка КРУМОВА

СТИХОТВОРЕНИЕ – ПОЗДРАВ ОТ МИХАИЛ АНГЕЛОВ

Михаил Митков Ангелов, известен и с турското си име Севим Палаузов, е роден на  28 декември 1969 год. в град Ветово, Русенска област. Произлиза от бедно, но честно  ромско семейство. Семеен с две деца. В живота си се води от мисълта: «Нацията, сама по себе си, не прави човека. Човек, в истинския смисъл на думата — той става такъв, ако  притежава морала и културата, които може да придобие, чрез вяра в Бога и чрез науката» (Mihail Angelov).

БЪЛГАРИЯ Е МОЯТА РОДИНА!

Севим  Палаузов

От къде е ромския ми корен аз не зная,

но зная — Моята родина е България !

Не — не отричам,че съм, ром.

Гордея се, че тук е моят дом !

Тук родих се и за пръв път проплаках !

Тук отворих очи и слънцето видях !

Хляба на таз земя ядох и пораснах !

И детство безгрижно тук изживях !

В буквара нейното име сричах.

С  приятели играех и тичах—

Сред гори вековни, ниви плодородни,

райски красиви кътчета родни !

Ах, как възмущавам се и обиждам-

Кажат ли ми, че щом ром съм, не я обичам!

Но аз в стихове ще възхвалявам —

До сетен дъх любовта си към нея ще доказвам!

Знам, в странство да живея — Да ми се налага.

Сърцето ще ме тегли тука — Там няма да остана.

България за мен е незаменима.

Родината моя ми е драга и свидна!

Не мога красотите и без да виждам!

Въздуха и благодатен без да дишам!

— Моя родна хубава страна,

Само в теб се чувствам у дома !

гр. Ветово

Из стихосбирката

ПРИЯТНО ВПЕЧАТЛЕН И ВЪОДУШЕВЕН!

С. Палаузов

На 29.04.2011г. присъствах на среща с Областния съвет на съюза на пенсионерите от град Русе, която се проведе в града ни и на която любезно бях поканен.

Тази среща ще остане в спомените ми като едно от приятните събития в моя живот!

От загрижеността   на тези хора към проблемите на обществото ни, спрямо демографския му срив , етническо — верската търпимост и толерантност между етносите в родината ни и други болни проблеми — бях трогнат!

След края на тази среща, която протече в изключително топла и сърдечна атмосфера, се прибрах у дома и реших да напиша тези редове, които да останат и в дните, когато няма да съм на този свят и тогава моите сега не съществуващи още внуци и правнуци, четейки ги да знаят, че именно такива събития са ме карали да се чувствам горд, че съм част от този пъстър български народ. А до тогава, дано нашето мило Отечество България да няма проблемите, които сега има, дано моят етнос успешно се е интегрирал в голямото ни общество и дано не съществува вече мерзостта и  бедността, която днес е причина младото й поколение да я напуска.

гр.ВЕТОВО  30.04.2011

РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТАТА ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА МИГРАЦИЯТА

1. Отразява ли се икономическото състояние на страната върху миграцията на населението?

2. Вътрешната миграция се дължи на липсата на свободни работни места?

3. Външната миграция се дължи на:

4. Oказва ли влияние миграцията върху други форми на живота на хората?

5. Има ли опасност народните традиции и обичаи да бъдат забравени от емигрантите?

6. Настъпват ли промени в отношенията  „Родители -  деца” в резултат на миграцията?

7. Настъпват ли промени в отношенията в семействата на младите емигранти?

8. Редно ли е възрастните хора да поемат задължението и отговорността на младите родители в емиграция по възпитанието на децата?

9. Оказват ли влияние добросъседските отношения върху поведението на възрастните хора за преодоляване на самотата и липсата на децата?

10. Пречка ли са за преодоляване на самотата етническите и религиозни различия?

11. Има ли опасност чуждата езикова практика да измести българският език в някои сфери на общуване?

12. Нарушава ли се българската национална традиция  в емигрантските семейства при избора на лично име на децата?

13. Може ли местната власт и Съюзът на пенсионерите 2004 да съдейства в определена степен за преодоляване на последиците от миграцията за пенсионерите?

14. Имате ли близки и роднини, емигрирали зад граница ?

15. Подпомагат ли Ви финансово близките зад граница ?

16. В коя държава имате близки хора?

17. Близките Ви имат ли желание и намерение да се завърнат в България?

18.  Допълнителни мнения са отразени от петима анкетирани, чиито идеи могат да се обобщят :

Политиците в миналото са причина за противопоставяне между граждани и етноси.

При управление на държавата от експерти, които да развиват икономиката, да възстановят селското стопанство, заводите и др., за да има работа в Родината, децата им ще се върнат.

Резултати от анкетата

“МИГРАЦИЯТА, СЕМЕЙСТВОТО И ЛИЧНИТЕ ИМЕНА”  или  “НА КОГО Е КРЪСТЕНО ДЕТЕТО?” (ANALIZ_SS)

от Станчо Любенов Станчев

Анкетата представя имената на децата като резултат от миграцията и връзките между етносите .

1. Име на детето?

2. Трите имена на бащата на детето?

3. Трите имена на бабата на детето по бащина линия?

4. Трите имена на майката на детето?

5. Трите имена на бабата на детето по майчина линия?

6. Трите имена на кръстника на детето?

7. На кого е кръстено детето?

Като част от дискусията с участниците беше проведена  анкета по проблемите на именуването на техните деца и внуци, голяма част от които са мигрирали. Анкетните карти съдържат седем въпроса.

Цел: да се установи характеристиката на личните имена /ЛИ/ родителските номинационни практики, традицията и новаторството в новите обществено-политически и икономически реалности в страната  и  общината.

1.  Статистически данни. Бяха попълнени  27 карти  – 12 мъже и  15 жени. Използвани са 11 ЛИ при мъжете /МЛИ/ и 15 при жените /ЖЛИ/. Коефициент на натовареност  – 1.04

2.  Произход на имената. В голямата си част те са от чужд   произход- гръцки, еврейски, латински – а от там преминават в  западноевропейските  езици и в нашия личноименен речник. Друга  част са от  старобългарски и славянски основи. Има новосъздадени и турско-арабски имена.

3. Морфологични  и  структурни особености. От  26-те  ЛИ,   21 са  основни, 2 са композитни, 3 са двойни, а 5 са умалителни.

Композити:

Велизар – освен като пълководец, може да се разглежда и като създадено от старобългарски и славянски морфеми велии – „голям, прославен” – прилагателно име + суфикс –зар- „слънчеви лъчи”, „сияние”- съществително име.

Мирослав – мир, „покой”, „спокойствие” -  съществително + слав „славя/се”- глагол.

Двойните имена са новообразувани и са механичен сбор от пълна  форма на имена или части от тях:

Борис – Теофан пълни форми на имената на двамата дядовци – българин + грък /смесен брак/;

Мария-Тея пълна форма на баба Мария + първа буква на дядо Тодор;

Бейнаби-Невин – няма връзка с родственици, турско-арабско.

Умалителните ЛИ са 5, предимно  ЖЛИ.

4. На кого е кръстено детето. За да се отговори на този въпрос, ЛИ се анализират по 31 показателя, обхващащи  различни степени на сходство на ЛИ с родители и близки. Резултатите  са  следните:

1.  На близки                                     22.22 %        3.70 %

2.  Първа  буква                                26.00 %      40.00 %

3.  Съкратени форми с корен          3.70 %       23.00 %

4.  Форми за м., ж. род                     3.70 %         7.50 %

5.  Умалителни форми                     3.70 %       15.40 %

6.  На никого                                     7.50 %       11.10 %

Раздел „На никого” означава, че ЛИ на детето няма никакво сходство с родственици. От всички, 4 са църковно-календарски; 2 са на   литературни герои; 3  на пълководци и царе и 1 на народен закрилник.

Резултатите от таблицата за мъжете са представени на фиг. 1, а за жените на фиг. 2.

Фигура 1                                                                                                        Фигура 2

4. Семантика на антропонимите. Преобладават пожелателни-те -7  с пожелание за здраве, красота, слава, жизнерадост, господство над  други.

5. Честотно – тълковен речник

мъже  –

Борис-Теофан м. 1, двойно на двама дядовци.

Велизар м.1, стар. трак. пожел.; от старобългарски велии, прославен” + зар „светлина”; гръцки Belizaros – византийски пълководец.

Георги м. 1, календ.; от гръцки – „земеделец, обработващ земята”.

Даниел м. 1, библ., от евр.„Бог е мой съдия”през западни езици.

Дойчин м. 1, име на народен закрилник.

Мартин м. 1, календ.; латинско на името на бог Марс.

Мирослав м. 1, стар.,пожел. „да бъде слово на света”.

Нейко м.1, умалит. видоизм. от Недьоß Недельо, от неделя гръц.

Румен м. 2, пожел. за физическа красота „красив”.

Цоню м. 1, изт. бълг. форма на Цоньо, видоизменено от Стоян.

Юлиян м. 1, мек вариант от Юлиан, календ. от лат.,гръц.

жени –

Албена ж. 1, героиня от едноименен разказ и драма на Йовков от лат.  „ бял, светъл”.

Веска ж. 1,  умал. от Веса; пожел. „да е весела, жизнерадостна”.

Еджен ж. 1,  „кралица на луната”; „красива”.

Бейнаби –Невин ж. 1,  двойно  име.

Иванка -  ж. 1, умал. от Ивана , успор. на м.ф. Иван.

Илиана – ж.  1, по и. Или/я/ + ана.

Йорданка – ж.  1, умалит.от Йордана по м. Йордан.

Кристина – ж .  1, англ., нем., итал., Христина.

Марийка – ж . 1, умал. от Мария.

Мария- Тея - ж. 1,  двойно, ново.

Ния  – ж. 1, героиня от  романа на  Д.  Талев, съкр. от Антония.

Ренел – ж. 1, турско-арабско.

Румяна - ж.1, успор. на Румян „червен” пожел. за здраве и красота

Царина – ж. 1, успор. на Царин à цар+ин, пожел.” да стане известна”, царица.

Яна – ж. 1, съкр от  Йоана à Йана.

Изводи:

1. Разгледаните ЛИ по произход, структура и семантика  не се отличават в огромната си част от личноименната ни система.

2. Новаторството е слабо застъпено.

3. Миграцията не е оказала сериозно влияние върху избора на ЛИ в групата на изследваните деца.

Дълг на пенсионерите е да възпитават подрастващите в духа на народната  традиция.

НАШИТЕ СПОМЕНИ

Обобщение на дискусията

Етнически групи (българи, турци, татари, роми) в община Ветово живеят в условия на етническата и религиозна търпимост и толерантност.

Eмиграцията и обезлюдяването на малките селища ще продължава и в бъдеще. От това се оплакват всички държави.

Проблемът на интеграцията на малцинствата е социален, а не политически.

Общуването между хората, независимо от тяхното етническо и религиозно различие, е ценност на гражданското общество.

И вътрешната и външната миграция се дължат на липсата на работни места, предизвикана от икономическите кризи.

Миграцията не оказва сериозно влияние върху избора на лични имена на децата от различните етноси.

Девиз на различните вероизповедания да бъде „Различни, но заедно”.

Провеждането на подобни срещи и дискусии са желателни и необходими.