Дата : 04 февруари, 2011г., зали 2Г.202 и 2Г.201, РУ «А. Кънчев», вход – свободен
На 4 февруари, 2011г. от 10,00 до 13,30 часа в зала 2.201 в новия корпус на Русенски университет „А.Кънчев” се проведе дискусия на тема „Активно стареене в страните от Европа”, организирана в рамките на програмата „Европа на гражданите” по проекта „Дунавска работна мрежа в действие”. Партньори в проекта от България са Русенски университет с коодринатор доц. д-р Николай Михайлов и Съюза на пенсионерите’ 2004, секция – Русе с координатор г-н Йордан Казаков.
Проектът е по идея на г-жа Кармен Щаделхофер от Университета в гр. Улм, Германия и в него участвуват още организации и университети за обучение на възрастни хора от Австрия, Хърватска, Румъния и Словения.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВАТА ПАНЕЛНА ДИСКУСИЯ
- Две нива: структурно и личностно, за да се заостри вниманието, върху това, кой може да участва и на кое ниво: самостоятелно определяне на живота – колко дълго човек може сам да поддържа (определя) живота си (изолация, малки семейства, мобилност).
- Демографско развитие.
- Застраховка „осигуряване” и как да се финансира.
- Пенсионни системи и устойчивост.
- Гъвкава сигурност.
- Разнообразие на застаряването от гледна точка на „третата възраст”
- Да не се страхуваш да остарееш (някои никога не порастват и не остаряват).
- Как се гледа на пенсионерите в различните държави и как можем да променим общественото мнение, ако е отрицателно? Как пенсионерите гледат на своята държава? Личностно възприятие.
- Бързото застаряване – възможности да останем активни.
- Необходимостта от учене в третата възраст.
- Увеличаване на правата на пенсионерите.
- Новите технологии – как могат да бъдат използвани, за да се създаде мост между поколенията.
- Дали застаряващото общество е полезно или е заплаха за социалното развитие? Въпросът трябва да бъде разгледан от гледна точка на всички поколения.
- Солидарност между поколенията – значимостта на ученето от различните поколения – как това може да се постигне, възможности за среща на поколенията, разбиране на младото поколение?
- Социалното изключване срещу социалното включване (обществени места, възможности).
Лектор по проблемите на демографското развитие, пенсионните системи и застраховки бешег-жа Лидия Найденова, Началник отдел „Пенсии”, Национален осигурителен институт, ПУ „Социално осигуряване”.
Основните проблеми, които тя представи и бяха коментирани от пенсионерите, са следните.
а) Демографско развитие
Демографското развитие на Европейските държави се определя от силно повишаване на продължителността на живот. Основните тенденции в промяната на пенсионните системи са:
● насърчаване на по-голям брой хора да работят повече и по-дълго;
● поощряване на по-късното пенсиониране;
● реално увеличаване на пенсионната възраст;
● създаване на адекватни и устойчиви пенсии и др.
Основни тенденции в демографското развитие на България, които определят положителните промени и стабилизация на общественото й развитие се изразяват в:
● забавяне темповете на намаляване броя на населението,
● повишаване на раждаемостта;
● намаляване на детската смъртност;
● увеличаване средната продължителност на живота;
● намаляване размерите на външната миграция.
За съжаление сега коефициентът на естествения прираст продължава да бъде отрицателен (- 5,0%).
Намалява броят на пенсионерите, а се увеличава броят на пенсиите.
б) Пенсионни системи и устойчивост
Далечен първообраз на общественото осигуряване са погребалните каси в древния Рим, които уреждали погребението на своите членове (култори), като използвали събраните средства от всички членове. По-късно започнали да се създават и професионални сдружения на занаятчии, музиканти, работници, търговци и др. в Англия, Германия, Фландрия и др. европейски страни. В края на 19-ти век се стига до намесата на държавата в организирането и осъществяването на материалното осигуряване и подпомагане на работниците.
Началото на съвременното обществено осигуряване се поставя в Германия през 1883-1889 г. от канцлера Ото фон Бисмарк.
Общественото осигуряване се развива във всички държави, но има своя специфика (Англия, Франция, САЩ и др.). На Европейско равнище, правото на обществено осигуряване е признато и уредено в Европейската социална харта от 18.10.1961 г.
в) Гъвкава сигурност
Доверието е фактор за стабилност. От особено голямо значение за сигурността е доверието на гражданите в държавните институции и държавността и разбирането за собствена отговорност, което е възможно, когато гражданите, например, се обслужват бързо и компетентно от институциите, с нов, по-човешки дух и облик, показващи съпричастност и съзнателност.
Определено за сега застаряващото общество се явява като заплаха за социалното развитие и за това трябва да се постигне солидарност между поколенията – значимост на ученето от различните поколения.
Известно е, че бедна държава не може да провежда задоволителна социална политика. От друга страна обаче, един от основните механизми за избягване на бедността е добре работещата осигурителна система. Намирането на правилния баланс между едното или другото направление стои в основата на идеологическия избор за управлението и просперитета на страната.
В анкета бяха поставени въпроси по разгледаните теми.
1. Удовлетворени ли сте от гъвкавостта при решаването на проблемите на демографското развитие, реформата на пенсионната система, съобразно изискванията на Европейското законодателство?
2. Съществува ли страх в хората на „Третата възраст” от остаряването?
3. В зависимост от промените, които се извършват, пенсионерите положително или отрицателно гледат на своята държава?
4. Необходимо ли е да се увеличат или усъвършенстват, чрез ново законодателство правата на пенсионерите в България?
Тя показа, че пенсионерите не са удовлетворени от пенсионната система и определят като необходимост увеличаването/усъвършенстването на правата на пенсионерите в България, чрез ново законодателство, тъй като съществува страх от остаряването.
Ние се радваме, че се обръща внимание на хората от третата възраст и сравняването на пенсионните системи в другите страни е интересно, но нашата държава трябва да вземе мерки за промяна на размера на пенсиите, въпрос по който не може да има сравнение в момента (Д.Йорданова).
За да се избегне пенсионирането поради невъзможността от намиране на работа в предпенсионна възраст трябва да се приложат мерки за повишаване на квалификацията, учене през целия живот, насърчаване на заетостта на трудоспособните възрастни, създаване на благоприятна среда за развитие на стопански дейности и др. (Л.Найденова).
Лектор по проблемите на правата на пенсионерите, солидарността между поколенията, използуването на новите технологии от възрастните хора и нуждата от учене през целия живот беше доц. д-р Петър Петров, катедра „Педагогика, психология и история” на Факултет „Природни науки и образование” при РУ „А.Кънчев”.
Ученето, участието в обществения живот, щастливият брак, сексът, оптимистичното мислене са основните елементи от живота, които определят активността в третата възраст, за която обаче трябва да се мисли от рано. Други такива елементи са:
● рационално хранене;
● двигателна активност;
● активно общуване;
● постоянни медицински грижи.
Пенсионерите участваха активно в дискусиите по изложените теми с цел извеждане на значими проблеми на възрастните хора в България.
Активната възраст се постига със занимания, които удовлетворяват. Нещастните хора изглеждат с 5 дгодини по-възрастни.
Други мнения:
Най-важните характеристики на активното стареене – човек трябва да работи активно, да не завижда и да бъде с положителна нагласа.
Активната обществена дейност ми дава възможност да се чувствам полезна, както за хората от моето поколение, така и за себе си.
Активното стареене зависи от отношението на обществото към възрастните. Ако обществото на накара да се чувстваме потребни, то ще живеем активно и удовлетворени.
Можем да останем активни, чрез повишаване на квалификацията, овладяване на нови знания, нови хобита и всичко друго, за което докато сме били активно работещи не сме намирали достатъчно време (Л.Найденова).
Доц. д-р П.Петров подчерта, че трябва хората да се обичат и награждават всеки ден върпеки кризата.
Новите технологии могат да бъдат използвани като мост между поколенията – за взаимно обучение и търпение от двете страни (Л.Найденова).
Срещите и предаването на житейският опит между поколенията трябва да се стимулират. Възрастните не трябва да отричат всичко ново (от страх), да отхвърлят всичко модерно (от неразбиране), а младите да се учат да не отричат и избягват срещи с възрастните по същите причини. Изводът е, че за това трябва главно третата възраст да преодолява отрицанието и да проявява позитивизъм и да полага повече усилия за възпитанието на подрастващото поколение в уважение и доверие към държавните институции (Л.Найденова).
В анкета бяха поставени въпроси по разгледаните теми
5. Можем ли да се противопоставим на бързото застаряване, ако сме по-дълго време активни в обществото, чрез учение и участие в обществения живот?
6. Използването на новите технологии в комуникациите с овладяването им в някаква степен, може ли да създаде мост между поколенията?
7. Полезно ли е „застаряващото общество” за социалното развитие на всички поколения, в нашата държава и Европейския съюз?
8. Може ли да се постигне солидарност между поколенията, на основа техните икономически интереси, чрез общуване помежду, прояви на разбиране и изучаване потребностите на младото поколение?
9. Достатъчно ли се обръща внимание върху ролята на възрастните граждани, за развитието на обществото в посока на общо благополучие?
10. Ще се постигнат ли целите за промяна на заобикалящата ни среда и гражданското общество, свързано с бъдещото развитие на Дунавския регион и решаването проблемите на Европейския съюз?
МЕДИЙНОТО ВНИМАНИЕ КЪМ ПЪРВАТА ПАНЕЛНА ДИСКУСИЯ
Панелната дискусия беше предавана на живо по Интернет, а резултатите от нея във вид на видео, аудио и печатни материали, снимки са представени на този сайта.
Предаване на телевизия Север (виж повече)
Електронните медии отразиха събитието!
http://www.akcent.bg/site/news.php?item=829;
http://www.ruse.eu/index.php/ro/ruse
http://diploma.bg/?p=view&aid=4574;
http://www.rusenews.eu/news/33589;
http://www.ruseinfo.net/news_85132.html
http://news.ruse24.bg//227045.html
http://novini.dir.bg/news.php?id=7924886
http://aninikolova72.blog.bg/regionalni/2011/02/03/obsyjdat-stareeneto-v-ruse.679390
http://rss-bg.info/search.html?search_phrase=%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B5&categories_id=0&skip=14&order=popular&limit=5
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=663266
http://radioshumen.bnr.bg/News/Ruse/Pages/ Aktivnoto-stareene-v-Evropa-obsajdat-v-Ruse.aspx;
Радиопредаване
Материалите от дискусиите, проведени от партньорите са достъпни чрез online превод на английски, немски, хърватски, словенски и румънски. Всеки, който желае да изкаже мнението си по въпростите на проекта или да се запознае с мнението на пенсионерите от другите държави може да направи това на сайта на проекта.
Материали за първата панелна дискусия
За членовете на Съюза на пенсионерите’ 2004, секция – Русе бяха подготвени материали: бележнци с работната програма, организатори и участници, химикали, табелки, анкети, богата почерпка за кафе паузите.
ОЦЕНЯВАНЕ НА ПЪРВАТА ПАНЕЛНА ДИСКУСИЯ
На въпросите се отговаря в нарастваща степен на съгласие (от ляво на дясно).
Въпрос: Какви са основните ви очаквания от проекта ДАНЕТ като представител на организация на пенсионери:
● съвместни дейности с други организации;
● обмяна на знания;
● разработване на материали за пенсионерите;
● разпространение на информация в Европа за СП 2004, секция – Русе;
● разпространение на информация в България за СП 2004, секция – Русе.
Въпрос: Какви са вашите лични очаквания от проекта ДАНЕТ?
● срещи с пенсионери от Европа и дискусии на специфични общи теми;
● съвместна работа с партньорите за намиране на правилни решения на проблемите на пенсионерите;
● интерес към разработване на материали за пенсионерите;
● интерес към резултатите от дискусиите на пенсионерите от другите държави;
● възможност за пътуване в Европа.
Въпрос: В каква степен участието ви в ДАНЕТ е полезно за вас?
Въпрос: Мислите ли, че проектът ДАНЕТ разглежда значими за пенсионерите въпроси?
Въпрос: В каква степен въпросите в дискусията са важни за пенсионерите от региона?
Въпрос: Как оценявате организацията на панелната дискусия?
● материалите за дискусията бяха изпратени навреме;
● поставянето на материалите за дискусията на сайта беше полезно;
● целите, задачите и въпросите на панелната дискусия са ясни;
● програмата на дискусията включва всички нужни детайли ;
● удовлетворени сте от дискусията като цяло ;
● имахте възможност да изкажете мнението си ;
● имахте възможност да срещнете съмишленици ;
● харесахте изработените материали – химикал, бележник, плакат и др. ;
● харесахте кафе паузата .
Въпрос: Как оценявате предварителната организация на панелната дискусия?
● предварителната среща за представяне на проекта беше полезна;
● подготовката за работа със сайта на проекта беше полезна;
● съдействието от страна на студентите беше полезно.
Обобщение на дискусията
Участниците не са удовлетворени от решаването на демографските проблеми и реформата на пенсионната система в България. Необходимо е ново законодателство за възрастните хора (закон за възрастните хора), който да бъде в съответствие с европейското законодателство. Съществува страх от стареенето. Активното стареене се обуславя от обществената и индивидуална активност на възрастните хора, от използуването на новите технологии за информация и комуникация, от участие в различни форми на обучение, чрез насърчаване на любителското творчество, възстановяване и опазване на културно-историческите ценности и предаването им на младите поколения. Солидарността между поколенията е важна психологическа предпоставка за активното стареене. Срещите и предаването на житейския опит между поколенията трябва да се стимулират.
Сравнението на европейските пенсионни системи показва пропаст между условията на живот на българските и повечето европейски пенсионери.
Здравеопазването да бъде насочено към поддържане здравословен начин на живот, а не към лекуване на резултатите от лошия начин на живот.
Клубовете на пенсионерите създават условия за активно общуване и преодоляване на социалната дезинтеграция (изключване).
Обучението на възрастните е форма на активно стареене.
Аграрната политика е една от най-важните причини за демографския срив и обезлюдяване на малките населени места. Ето защо планираме да се проучи вида работа, който упражняват емигрантите зад граница.
Да се отнемат средствата за финансиране на политическите партии. Финансирането им да се осигурява от членски внос, както е при неправителственните организации. Това ще възвърне доверието на населението в политическата система
В състояние ли са политическите класи да преодолеят задълбочаващото се разслоение на обществото, непознато, например, в Скандинавските страни. Планираме иницииране на обществена дискусия по темата.
ПЪРВА СРЕЩА
Нa 11.01.2011г.,в РУ “Ангел Кънчев”, се проведе първата организирана среща с представители на “Съюз на пенсионерите 2004″ и Университета.
Двете организации участват в изпълнението на Европейския проект DANET, програма „Европа за гражданите”. В неправителствената организация членуват 7200 пенсионери. РУ ”Ангел Кънчев“ е един от най-големите Университети в България и активно участва в редица международни проекти.
Дoц. д-р инж. Николай Михайлов откри проявата и поздрави присъстващите с настъпилата Нова година. Той представи накратко Университета и неговите успехи в международната дейност. Беше посочено, че Ръководството на Университета отделя голямо значение на подобни проекти. Доц.Н.Михайлов представи основните партньори в проекта – университети и неправителствени организации от Германия, Австрия, Словения, Хърватска, Румъния и България. Той разясни целта и задачите, които трябва да бъдат решени.
След неговото експозе, доц. д-р Емилия Великова описа подробно програмата, която ще се изпълнява в продължение на една година. Тя разясни особеностите на разработения сайт на проекта и демонстрира, с помощта на мултимедийна техника, начина за влизане в сайта и възможности за общуване с членовете на организациите-партньори. Присъстващите се убедиха в лесния и удобен начин за комуникация. По време на демонстрацията бяха зададени редица въпроси.
В края на срещата г-н Йордан Казаков, Председател на организацията, благодари за оказаното гостоприемство и изрази увереност, че този първи проект ще проправи път и за други подобни дейности, които сближават гражданите от различни страни на Дунавския регион.
ПЪРВО ПРАКТИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ
На 31 януари, 2010г. в РУ „А. Кънчев”, зала 2.116 се проведе първата среща за практическо обучение на пенсионерите за използване на сайта на проекта.
Обучаващите бяха студентите от трети курс на специалност „Математика и информатика”, Факултет „Природни науки и образование” при РУ „А. Кънчев”. Те са бъдещи учители по математика, информатика и информационни технологии.
Reni Koleva по
