УСТОЙЧИВОСТ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО / НАЦИОНАЛНА И ЕВРОПЕЙСКА ИДЕНТИЧНОСТ

 

Провеждане: 19 март, 2011г., зала 2.204 на РУ “А. Кънчев”, ВХОД – СВОБОДЕН

 

Лектор: Г-Н ВАСИЛ ДОЙКОВ, пенсионер на Русенски университет «Ангел Кънчев»

  • Националните богатства на България.
  • Културата като резултат от влизането ни в Европейския съюз.
  • Две „полуидентичности” са по-малко от една, но човек може да има повече от една идентичност.
  • Значимостта на езиците в Европа. Езикът като израз на културата.
  • Езиковото разнообразие като шанс.
  • Развитието на националната идентичност като предварително условие.
  • Различните култури („многокултурността”)  от гледна точка на личността.
  • Какви са общите ценности на европейския пенсионер (какво е да си български пенсионер и европейски пенсионер, общочовешки аспекти)?
  • Как да запазим нашата национална идентичност в условията на отношения между различни култури?
  • Гледните точки на поколенията за културата и идентичността.
  • Ролята на религията за запазване на националната и Европейската идентичност.

 

ОРГАНИЗАТОРИ

Русенски университет  „А. Кънчев”:

доц. д-р Николай Михайлов, Зам. ректор на РУ „А. Кънчев”

доц. д-р Емилия Великова, Зам. декан на Факултет „Природни науки и образование” при РУ „А. Кънчев”

и

„Съюз на пенсионерите 2004”,   Русе:

г-н Йордан Казаков, Председател

 

ТЕХНИЧЕСКИ ОРГАНИЗАТОР

Център за Информационно и Компютърно обслужване

при РУ „А. Кънчев”

доц. д-р инж. Мирослав Михайлов, Директор

 

ПРОГРАМА

ЛЕКЦИЯ10,00-10,45
Г-Н ВАСИЛ ДОЙКОВпенсионер на Русенски университет «Ангел Кънчев»
Основни въпроси
Националните богатсва на България.
●  Културата като резултат от влизането ни в Европейския съюз.
Две „полуидентичности” са по-малко от една, но човек може да има повече от една идентичност.
●  Значимостта на езиците в Европа. Езикът като израз на културата.
●  Езиковото разнообразие като шанс за запазване на националната и Европейската идентичност.
Развитието на националната идентичност като предварително условие.
Различните култури („многокултурността”) от гледна точка на личността.
●  Какви са общите ценности на европейския пенсионер (какво е да си български пенсионер и европейски пенсионер, общочовешки аспекти)?
●  Как да запазим нашата национална идентичност в условията на отношения между различни култури?
●  Гледните точки на поколенията за културата и идентичността.
●  Ролята на религията за запазване на националната и Европейската идентичност.
●  Други.
Кафе пауза 10,45-11,00
ДИСКУСИЯ 11,00-12,30

Модератори:

Г-Н ЙОРДАН КАЗАКОВ и ДОЦ. Д-Р ЕМИЛИЯ ВЕЛИКОВА

ОБОБЩЕНИЕ НА ДИСКУСИЯТА

ОЦЕНЯВАНЕ НА ВТОРАТА ПАНЕЛНА ДИСКУСИЯ

 

ОБОБЩЕНИЕ НА ДИСКУСИЯТА Protokol 4

Днес, 19 март, 2011г.,  от 10,00 до 13,30 часа в зала 2.201 в новия корпус на Русенски университет „А.Кънчев” се проведе дискусия на тема „Устойчивост на културното наследство/национална и европейска идентичност”.  Дискусията се провежда в рамките на програмата „Европа на гражданите” по проекта „Дунавска работна мрежа в действие”.

Партньори в проекта от България са Русенски университет, с организатори -  доц. д-р Николай Михайлов, доц. д-р Емилия Великова и Съюза на пенсионерите’ 2004, секция – Русе, с координатор г-н Йордан Казаков.

Присъстваха 45 участника.

Дискусията откри доц. Н. Михайлов.

Председателят на  Съюза на пенсионерите-  г-н Й. Казаков, представи лекторът на дискусията – проф. ВАСИЛ ДОЙКОВ, пенсионер на Русенски университет “Ангел Кънчев” и съобщи основните теми от

Проф. В. Дойков започна лекцията с впечатленията си от Япония. Той отбеляза особеностите на японската нация, направи паралел между днешните и „вчерашните” камикадзета, спомена за прословутата дисциплина, самокритичност и жертвоготовност на японците и за силата на тяхната нраственост.

Следваща тема беше темата за трагичните демографски показатели в България – голяма смъртност, ниска раждаемост, причини и следствия.

Балканите – място , където започват големите войни. Историята ни учи, че не се учим от историята. Непрекъснато се взираме в миналото, за да отвличаме вниманието от настоящето.

Нов политически дух в Страсбург – познат най – вече като седалището на Съвета на Европа.

Черна Гора – хората се отличават с хумор, положително мислене – по-различни са от другите балканските народи.

В Русе има 22 етноса.

Елиас Канети – единственият българин НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ! В 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за ранните си спомени “Спасеният език”. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от дружество “Канети” под името „Дом Канети“ и е паметник на културата с национално значение.

Ирландците са друга тема, която обсъди проф. Дойков на тази дискусия. Ирландия е сред най-богатите, най-развитите и мирни държави в света, има едно от най-високите нива на жизнен стандарт в света. Страната има висококачествена образователна система, предоставя пълна свобода на словото, политическа и икономическа свобода.

Ирландия има развита и модерна икономика, фокусирана главно върху сферата на услугите и високите технологии. Тъй като държавата води политика на неутралитет, тя не е член на НАТО. Населението на Ирландия нараства най-бързо в Европа с темп на годишния растеж от 2,5%.

Проф. Дойков е автор на 76 книги. Негова е книгата „Дунав – реката на Европа“. Една от любимите му е и книгата „Русе -  биографията на един град“, където е вложил много любов към любимия си град.

Г-н Казаков  предложи дискусия по изброените теми.

От участниците в дискусията бяха зададени много въпроси, например:

1.    Защо в Белгия не могат да направят правителство?

– Защото съществуват разногласия, разединени са не само по езика, който говорят. Но тази криза не влияе на силно развитата им икономика.

2.   Има ли политическа криза в Щвейцария?

– Не, те имат пълно съгласие между етносите, знаят и трите езика, избират президент (който трябва да е богат човек) само за 1 година. Държавата се стреми да не е обвързана и не планира участие в Европейския съюз.

3.    Имаме колежка от Русенски университет, на която е предложена работа в Япония. Там тя става професор. Рядкост е  за Япония – жена да стане професор, а в България не е намерила подкрепа. Какво да се промени в нас, за да не сме така завистливи?

– В Япония мъдрите хора се считат за съкровища и се пазят и почитат.

4.    Дали централният русенски площад, който е наша горднос, има 18 диаметрално разположени улици?

Доц. Великова предложи да  се уточнят какви теми ще се обсъждат на IV панелна дискусия.

Г-н Казаков завърши срещата дискусия с думите:

„Човек трябва да се учи цял живот“!

 

 

 

 

Протоколчик:  ……………………………..

(инж. Й. Пенева)

Русе, 19.03.2011г.

 

НАШИТЕ СПОМЕНИ

 


 

ОЦЕНЯВАНЕ НА ВТОРАТА ПАНЕЛНА ДИСКУСИЯ

На въпросите се отговаря в нарастваща степен на съгласие (от ляво на дясно).

Въпрос: Какви са основните ви очаквания от проекта ДАНЕТ като представител на организация на пенсионери:

●  съвместни дейности с други организации;

●  обмяна на знания;

●  разработване на материали за пенсионерите;

●  разпространение на информация в Европа за СП 2004, секция – Русе;

●  разпространение на информация в България за СП 2004, секция – Русе.

 

Въпрос: Какви са вашите лични очаквания от проекта ДАНЕТ?

●  срещи с пенсионери от Европа и дискусии на специфични общи теми;

●  съвместна работа с партньорите за намиране на правилни решения на проблемите на пенсионерите;

●  интерес към разработване на материали за пенсионерите;

●  интерес към резултатите от дискусиите на пенсионерите от другите държави;

●  възможност за пътуване в Европа.

Въпрос: В каква степен участието ви в ДАНЕТ е полезно за вас?

Въпрос: Мислите ли, че проектът ДАНЕТ разглежда значими за пенсионерите въпроси?

Въпрос: В каква степен въпросите в дискусията са важни за пенсионерите от региона?

 

Въпрос: Как оценявате организацията на панелната дискусия?

●  материалите за дискусията бяха изпратени навреме;

●  поставянето на материалите за дискусията на сайта беше полезно;

●  целите, задачите и въпросите на панелната дискусия са ясни;

●  програмата на дискусията включва всички нужни детайли  ;

●  удовлетворени сте от дискусията като цяло ;

●  имахте възможност да изкажете мнението си  ;

●  имахте възможност да срещнете съмишленици  ;

●  харесахте изработените материали – химикал, бележник, плакат и др.  ;

●  харесахте кафе паузата .

Въпрос: Как оценявате предварителната организация на панелната дискусия?

●   предварителната среща за представяне на проекта беше полезна;

●  подготовката за работа със сайта на проекта беше полезна;

●  съдействието от страна на студентите беше полезно.

 

Обобщение на дискусията

Необходими са срещи с пенсионери от другите държави за обмяна на информация относно културно-историческото наследство, обичаи, традиции и др. с цел запазване на националната идентичност и опознаване на европейската идентичност.

Русенската организация на “Съюза на пенсионерите 2004″ активно работи по опазване на културно-историческото наследство, нравите и обичаите и прави необходимото за предаването им на младото поколение, например, организира “Шарено хоро” и “Талантът възраст няма”.

 

4 мнения към “УСТОЙЧИВОСТ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО / НАЦИОНАЛНА И ЕВРОПЕЙСКА ИДЕНТИЧНОСТ”

  1. Рени Колева 10. април 2011 в 08:34 #

    За да осъзнае човек националната
    си идентичност – трябва преди
    всичко да си отговори на въпроса
    „кой съм аз?”
    Това е еднакво важно и за млади
    и за стари. За първите да вървят
    напред и изграждат живота си. Да
    се гордеят, че са Българи, но и да
    желаят да променят към по-добро
    страната си. А за вторите да се
    постараят да обърнат тежката
    си съдба в геополитическо
    преимущество – превръщайки се
    в посредници между националната
    и европейска идентичност

  2. Рени Колева 10. април 2011 в 15:11 #

    Допълвам към горе казаното от мен и още разсъждения
    по запазването на идентичността си в отношенията си
    с различни култури.

    Всяка култура представя една нация и тази нация
    трябва да запази своите различия, за да запази
    своята идентичност.
    Младите хора трябва да учат чужди езици, трябва
    да общуват с други страни, но никога не трябва да
    забравят българските традиции и култура. Точно
    тези неща ни правят уникални и значими, а това е
    крайно важно. Да, развиваме се, изучаваме чужди
    езици и култури, ставаме част от едно глобално
    общество, но ние сме си НИЕ ,защото имаме своята
    уникалност и красота, които трябва да запазим.
    Поне аз мисля така.

  3. Румян Дамянов 10. април 2011 в 22:45 #

    Като български пенсионер се гордея с това,че културните постижения на народа ни се ценят като европеиски и световни.Това в най голяма степен ни прави равни,независимо икономическите различия на страните от Европа.

  4. Анастас Анастасов (Anastas Anastasow) 31. октомври 2011 в 12:37 #

    Ето, изборите пак не минаха без политиците да използват етносите – кои кого са избрали, дали са българи или турци.

    Добре че, е новият ни президент г-н Р.Плевнелиев мисли за присъствието ни като Европейци в Европа!